Споделете с приятели:

Текстът е публикуван в специалното издание Kids на Капитал

Хлапетата имат огромна нужда от движение, но за да го получат вкъщи, може да ви се наложи да играете ролята на треньор, съотборник и дори съперник

Без съмнение спортът е сред най-променените в следствие на всичко, което ни се случи през тази година, дейности. Тренировките, движението и изобщо спортната активност трябваше рязко да се трансформират. Едва допреди няколко месеца идеята за тренировки в домашни условия беше по-скоро екзотика, но седмиците на изолация доведоха до трансформирането на хола и в спортна зала. И докато за възрастните адаптацията към домашните тренировки може да се окаже относително бърза и лесна, при децата това съвсем не е така.

По всичко личи обаче, че необходимостта от движение и активност ще става все по-жизнена както за физическото, така и за психическото здраве на хлапетата и варианти за движение вкъщи ще трябва да бъдат намерени. Такива не липсват и сега – вече виждаме голямо разнообразие, което ни предлагат находчиви треньори и спортни зали.

Ситуацията обаче далеч не е лесна – при всяка възрастова група се наблюдават характерни особености и са нужни сериозни и целенасочени усилия, за да отдалечим децата от екраните и да ги накараме да се движат. Основните трудности пред спорта у дома далеч не са свързани с условията, които домът ни предлага- вероятно във всеки дом можем да намерим къде да поскачаме и да се пораздвижим. По-голям проблем е мотивацията и запазването й на достатъчно високо ниво за продължителен период от време.

От какво имат нужда децата?

В различните етапи от своето развитие децата имат специфични потребности. Най-малките – условно до 5-годишна възраст, трябва да прекарват в активно движение поне по 60 минути на ден. При тях заниманията трябва да са достатъчно къси, за да могат децата да запазят фокуса си и достатъчно интересни, за да са заинтригувани от случващото се.

В следващата фаза (до 8-9 годишна възраст) започва да се проявава и състезателен характер, който най-често може да се наблюдава тогава, когато децата са в група и се по един или друг начин се борят за надмощие. При домашните тренировки това означава, че ще е нужен поне един възрастен (или брат/сестра), с който да се подклажда конкуренцията.

След това – преди пубертета идва желанието за усъвършенстване, постигане на по-високи умения в любимите занимания и това е моментът, когато трябва родителите да са изключително внимателни и да следят поведението на децата. Именно тук често след разочарования следва отказване или отричане на даден спорт и е от ключово значение или да се помогне на детето да преодолее ситуацията, или да намери ново предизвикателство.

Как да държим висока мотивацията при децата?

Преди този въпрос има друг – да сме напълно наясно какво мотивира нашето собствено дете. А това изисква да го познаваме добре, защото с времето факторите, които му влияят, се променят. Най-общо децата остават мотивирани да се занимават с каквато и да е дейност, ако тя им е интересна. Ако чрез нея успяват да се докажат и утвърдят по някакъв начин – още по-добре.

В нормална ситуация – при спортуване в зала, в група, с други деца, мотивацията може да произлиза от статуса на нашето дете в групата, от отношението на треньора, от перспективата за учене на нови неща и овладяване на нови умения.

При тренировки вкъщи обаче положението е малко по-различно. Може да се окаже така, че родителят влиза в ролята на треньор, на съотборник, или пък на конкурент. Домът пък се превръща в тренировъчна площадка. Именно в успеха да пренесем рутината от тренировките у дома зависи дали ще успеем да държим мотивацията на детето висока за продължителен период.

За да се случи това, ние в Healthy Kids препоръчваме на родителите да се съобразят със следните препоръки:

Тренировките у дома да си имат ясно място в дневния режим – независимо от възрастта, децата не обичат хаоса. Особено при малките деца изграждането на рутина и ритуали са ключови за развитието и усвояването на нови умения. Тренировките трябва да си имат точни дни и часове и конкретен момент на провеждане, а да не се местят хаотично за “по-удобен момент”, още повече,че често удобен момент така и не се намира.

В зала като в зала – трябва да подготвим мястото, където ще тренираме – да си сложим постелка, да разтребим, да обличаме дрехите си за нормална тренировка. Така ще се доближаваме максимално до начина, по който стандартно протичат спортните занимания.

Давайте избор на детето – децата трябва да усещат, че контролират ситуацията. Желателно е да имат право да избират активността, с която ще се занимават. От съществено значение е да не злоупотребяваме и да налагаме собствените си предпочитания и амбиции върху тях, особено ако не са адекватни за възрастта им.

Участвайте наравно в заниманието – да, може да се окаже трудна задача, но е необходимо да участвате наравно в тренировката. Така можете да бъдете добрият пример, който да се следва. И като говорим за пример: най-най- важното, за да успеете да мотивирате детето си да спортува (независимо дали у дома, навън или с треньор) е да му давате личен пример, да показвате защо спортът трябва да е част от ежедневието и да му отделяте нужното внимание.

Не издевателствайте – не надценявайте децата и не ги притискайте твърде силно: помнете, че склонността им да се концентрират е много по-слаба от тази на възрастните и когато нещо е твърде скучно или твърде трудно, те се отказват. Не се оставяйте да ви разочароват, просто може би очакванията ви като възрастен са твърде високи. И не забравяйте, че няма да можете да ги изкушите с обещания за велики резултати някъде в бъдещето, ако тук и сега не им е дадено най-важното: интересно, но преодолимо предизвикателство.

Няколко инструмента, с които да ги мотивирате

Поощрявайте усилията – в нашата тренировъчна програма залагаме на един основен принцип – поощряваме и даваме похвали за усилия, а не за резултат. Приложете го у дома. Накарайте детето ви да се гордее от усилията, които полага и никога не омаловажавайте труда му. Подкрепяйте детето, когато му е трудно и не му се подигравайте, ако не се справя с някоя задача. Насърчаваме родителите да снимат как децата изпълняват движения или тренировки, за да може след време нагледно да показват постигнатия прогрес.

Верига на успеха – един от най-успешните ни инструменти в детските тренировки е така наречената верига на успеха – мотивационен похват, широко известен в литературата за личностно развитие. Това е много прост инструмент: поставя се една задача (например всеки ден да се изпълняват 30 коремни преси) и за всяка дата от календара, когато това се е случило, се зачертава ярък Х. Целта е да се натрупа дълга верига от Х-ове и така да се изгради навик (прилагам картинка).

Всекидневно предизвикателство – всеки ден по една дяволия. Какво по-добро от това? Нужно е да дадете свобода на детето ви да участва наравно в измислянето на задачата, която и двамата (или всички вкъщи) трябва да изпълните. Ден след ден се трупат точки, а с това се създават и добри навици.

Не правете това с децата си!

Никога, ама никога, не обвързвайте спорта (особено вкъщи) със “забранена” награда – шоколади, бонбони или каквито и да е вредни храни. Не правете грешката да научите децата, че спортът е за отслабване и че когато се спортува, може да се хапва безконтролно. Спортът е здраве, движението е здраве и те могат да помогнат за добрата работа на организма и метаболизма. А отслабването е функция от начина, по който се храним.

Не ги “пречупвайте”! Когато им е трудно, трябва да ги подкрепите. Подигравките, че не се справят с нещо са повече от вредни. Също толкова вредни са и сравненията – виж този, или виж онзи как добре се справят, а ти все не можеш. Не сравнявайте децата с други деца, независимо дали те са от страната на по-силния или не. Защото когато са добри, това не трябва да е за сметка на останалите. А когато не са се справили, трябва да са наясно, че другия път трябва да направят повече усилия. Независимо дали става дума за спорт.

Не им налагайте собствените си интереси – децата на 5 може и да не се заинтригуват от фитнеса. Или от отборните игри. Може би имат нужда от игра, а не от монотонни упражнения. Не всички момчета са луди по футбола и не всички момичета искат да са балерини. Слушайте децата си, за да сте наясно какво ги прави щастливи и какво ги мотивира.